Здравословният живот не означава живот без кризи ♥ Морган Скот ПЕК
(1936 ~ 2005)
♥ Житейските рецесии и рецесията на междинната възраст
Може да наподобява необичайно да гледаме на живота си като на нескончаема рецесия. Но това ми припомня, че китайската дума за рецесия се състои от два йероглифа, единият от които значи „ заплаха “, а другият - „ скрита опция “. Несъмнено ние бихме желали животът да ни дава благоприятни условия всеки ден. Нещо повече, психическото здраве има една съществена, въпреки и постоянно неразбрана страна. Противно на всеобщото разбиране, здравословния живот не значи живот без рецесии. Всъщност, симптом за психическо здраве е предусещането на рецесията.
Днес е съвременно да се употребява думата рецесия в съчетанието „ рецесия на междинната възраст “. Но надалеч преди да бъде фиктивен този термин, явлението е прието за чест детайл на менопаузата. Макар че дамите постоянно изпадат в меланхолия през менопаузата, това надали е неизбежно. Да забележим един образец - признавам, много опростенчески. Един ден в средата на двадесетте душевен хубавичко жена се поглежда в огледалото, вижда първите бръчици в ъгълчетата на очите си и си споделя: „ Май холивудският изследовател на гении в никакъв случай няма да потропа на моята врата. “ В средата на тридесетте, когато и най-малкото й дете тръгне на детска градина, същата тази жена се замисля: „ Може би би трябвало да се заема с нещо ново, вместо да трансформирам децата в единствен център на живота си. “ И се заема с нелеката задача да направи втора кариера. В средата на петдесетте, когато навлезе в менопаузата, тя евентуално ще я преживее леко и щастливо, като се изключи горещите талази (които могат да бъдат много неприятни) - тъй като е посрещнала рецесията двадесет години по-рано.
Сериозни усложнения ще има дамата, която се пробва да отсрочи рецесията, която се държи за фантазията, че холивудският изследовател на гении все някой ден ще се появи, която няма в живота си други значими ползи с изключение на децата си. Какво чудно има тогава, че когато навлезе в менопаузата (а по това време към този момент никакъв грим не може да скрие бръчките, децата са напуснали дома и са я оставили освен с празно гнездо, само че и с празен живот), светът й се срутва?
Използвам този образец не с цел да очертая стандарта на застаряващите дами или проблемите на междинната възраст. Макар че нюансът е друг, проблемите на междинната възраст са не по-малко остри за мъжете и могат да се преодолеят също толкоз добре или също толкоз зле, както при дамите. Това не са леки проблеми. Но те са добър образец, че здравословният живот се състои от посрещане и превъзмогване на рецесията на допустимо най-ранен стадий, с цел да се съхраним за идната рецесия. Колкото и да е необичайно, най-хубавата мярка за психическо и духовно здраве е какъв брой рецесии сме съумели да вместим в живота си.
Има едно извънредно психическо заболяване, което тласка жертвите си да водят разрушително сценичен живот. Много по-често злощастие обаче е хората да живеят живота си без нюх за трагичното. В това отношение религиозните имат съществено предимство. Невярващите изживяват просто възходи и спадове, до момента в който ние, религиозните, изживяваме „ духовни рецесии “. Много по-благородно е, или най-малко по-благородно звучи, да изпаднеш в „ духовна рецесия “, в сравнение с да изпаднеш в меланхолия. Често това е и по-правилният зрителен ъгъл. Но в реалност всички психически проблеми могат да се преглеждат като рецесии на човешкия дух. В практиката ми на психотерапевт постоянно ми се е налагало да поставям много огромни старания да внуша на хората възприятие за личната им уникалност и трагична значителност.
Не е нужно да имитираме рецесии в живота си. Достатъчно е просто да признаем съществуването им. На всички е ясно, че живеем във време, когато потребността от общественост е придобила сериозни измерения. Но пък имаме избор. Можем да продължим да се преструваме, че не е по този начин. Да продължим да отхвърляме да се надигнем лице в лице с рецесията досега, в който поотделно и дружно унищожим себе си и нашата планета. Можем до последно да отхвърляме единението като опция. А можем и да осъзнаем трагичното в живота си и да предприемем нужните за спасението стъпки.
От: „ Изкуството да живеем дружно “, Морган Скот Пек, изд. „ Кибеа “, 1997 година
Снимка: Morgan Scott Peck (1936-2005); schloss-oberbrunn.eu
